|
Ей, вий, дет сте изпонаотглеждали по 2-3-4 деца как лесно ги решавате тия работи - вземай, скачай в дълбокото, не му мисли много-много и прочее
Дай малко повече акъл пък ти, ко се изживяваш още като идеалистка и романтичка
Прието дете, не е съвсем, ама съвсем като твое, родено от теб, поне в началото. Вярно, че за твойте си много-много не си се замислял и си я карал както дойде, образно казано. Но за прието дете, мислиш много повече, с много по-голяма осъзната отговорност. Дали това е хубаво или не, друг въпрос. Има период, който може мнооого да се затегне и вгорчи живота ти, докато се наладят нещата, а в някои случаи не се и налаждат, особено, ако е по-големичко. Недай си боже да не потръгне, тогава никога не мож се оттърва от чувство за вина...
Явно, на много женуря им хрумва в някакъв период нещо такова, на мен също. Обаче сега с това внуче, плюс мойте две, макар и коджамити пораснали отдавна, при тебе и други калабалъкът дори може и по-голям да е, този въпрос вече съм го приключила:-)) Всъщност, си имам едно детенце на мои близки от Испания, което от 1 годинка ми го оставят за определено време през лятото като си дойдат и с него имам една точно такава душевна и физическа връзка. Вече стана на 10 и миналата година, докато ми гостуваше не знам как и двете решихме да дойде да поживее 1 година при мен, да го запишем на училище, хем да си усъвършенства българския и пр... Направо бях заживяла с тая картинка в главата си... Работата се размина покрай ковида. Може пък да стане по-нататък...
Та, така, всеки случай си е индувидуален. Някои неща, които тук може да посъветват - кои опитни, кои не толкоз може да послужат, други може да не послужат точно в тоя случай, но няма как предварително да се знае, как ще се развият в неговия случай нещата. Но човек на тая възраст наистина трябва добре да прецени собствените си сили и възможности, да предвиди и неблагоприятно стечение на обстоятелствата, болест, загуба на работоспособност и пр...
|
Re: Осиновяване [re: Vtasahme q]
