|
Виж какво, бомбонче, дърта си вече за дете до 2 години, което за мен е възрастта, в която най-безпроблемно ще се прелеете едно в друго, но за 10-12 си си тамам.
Премисляш го само от гледна точна на ежедневна заетост. Ти си в активна работна възраст, времето ти е доста ангажирано, а ще ти трябва по-свободен период, в който да ти повярва това дете, че няма да го изоставиш. Знаеш, това са им най-големите страхове на този особен вид деца. Не само на тях де.
Мислила съм го за себе си, относно конкретно дете, когато и мойте три бяха вкъщи. Такава беше ситуацията тогава, размина се. Наистина подходих емоционално и за малко да се обзаведа с още едно хайванче. Дали ще можеш да издържищ финансово или не, не го мислиш. Всяко дете си идва с късмета. Ако почнеш да разсъждаваш имам ли сили да му дам условия като на принц, значи априори го определяш като "чуждо" дете. За собственото си много рядко мислим имаме ли възможности като се създаде, а действаме гъвкаво и решително според хАла.
Ако си представя себе си пред такова решение, се виждам като да поседя повече в място, където са изоставените деца. То ще те избере, или по-скоро ще се намерите.
От там насетне ти трябва само, само обич да имаш. А ти носиш много топло в себе си, нищо, че си малко откАчена (като мен), поне ще му бъде интересно. Просто го правиш "твое" в съзнанието си, останалото ще го свърши инстинкта ти.
Ако имаш осъзнатото желание да извадиш дете от невидимото му съществуване за света и да го направиш специално за един човек (теб), хич, хич хич не си прави никакви сметки, освен колко силно можеш да обичаш. Гарантирам ти, че останалото ще се нареди във финансов план.
Скачай, не ме разочаровай Ще помагам:-)
Воювайки, загърбваме смирението, а Бог ни гледа отстрани. И отвътре.Glastar
|
Re: Осиновяване [re: 2biri]
