|
Аз нямам проблем с "отлитането" на детето. То отлетя за 1 година преди доста време, преживях го, нямам проблем с това, че и после пак отлитна. Не ми е скучно. Колко тук не са си виждали детето цяла учебна година на 16 по желание? Аз бях ок, обмислено беше, осъзнато. Даже не съм ревала - всички ми се чудят - беше добре, пишехме си, не сме се и включвали на камера. Той беше спокоен, аз бях спокойна. Ама на мама златото има нужда от мен? Нямаше. Не и пряка. После на 18+ беше песен. Пишем си, чуваме се, не си слагаме обаче камери по масите да викаме наздраве, както е прието. Ходим заедно на почивка като се върне. Коментираме ковид, войната. Хокаме се понякога.
Имам странната способност да мога да прекарам и месец със себе си без екстри. Къде работя, къде чета, гледам филми - не ми е скучно. Едни цигари, интернет, бира и нещо за ядене ми стигат.
Виждам го като възможност от моя страна. Има много неосиновими над 3, които имат нужда. Имам енергията, любовта, не съм много шен на тема условия в тая гарсониера, но голямото легло на баткото е свободно - има стая, аз спя на един от двата дивана в дневната, варианти - бол. Да, много пуша, ще трябва да спи в другата стая. Но и много готвя, на линия съм по всяко време, не досаждам, помагам с разговори. Не, няма да мога да седя с биберона.
Тва с мъжа е простотия. Не ща да отглеждам мъж - нямат такава нужда. Децата имат.
Не е компенсация на липсата. Мислех го преди това, но ме хвана шубето. А и обективно за едно дете трябва пространство.
|
Re: Осиновяване [re: Liya]
