тъй като си ми симпатична, копирам ти нещо, за да разбереш какво виждам аз, когато прочета обиди в клуба



"За какво служи осъждането на другите?
Дали е мисловен модел и поведение, което съм научила като дете от родителите си?
Дали е стратегия за справяне със собственото ми неумение да приемам?
Често даден начин на възприемане на света и хората има по-дълбоки корени и води началото си от ранното детство.Детето се учи от това,което вижда и преживява благодарение на отношението и поведението на родителите си. Ако едно дете е приело за нормално да бъде осъждано, вероятността то да започне да приема живота,себе си и хората през призмата на осъждането е голяма.Има и вероятност използвайки бичът на болката от осъждане ,чрез дара на осъзнатостта човек,който е бил твърде осъждан да не не го прави изобщо.Но каква е ролята на осъждането в живота ми? Осъждането е щит срещу неразбирането на другия човек такъв какъвто е .Осъждането е оръжие ,което поддържа фрустрацията от невъзможността за качествено свързване с другия човек и вникване в неговата вътрешна реалност,която може да е много различна от моята.
Осъждането е оправдание на неспособността ми за приемане на факта,че постъпката на дадена личност е противоположна на собствените ми мисловни и поведенчески модели. Осъждането е защита на душата ми от постъпка или действие ,което квалифицирам като неприемливо и недопустимо. Осъждането е факелът разпалващ и поддържащ пропастта между мен и другия.
То е собствената ми защита от слабостта ми да призная и приема живота и хората в цялата им пъстрота и непредсказуемост.Осъждането показва моите скрити страхове маскирани и насочени към другите и техните постъпки.И ако се случи да осъждам себе си или собственото си действие ,аз отново правя признание за неразбиране на частици от самата мен,които ме огорчават ,изненадват или подкопават вярата ми в собствената ми стабилност и предсказуемост. Осъждането е отказът да проявя любознателност и търпение за да осмисля и да съпреживея причината за дадено поведение или да разбера потребността скрита зад поведението или личността на даден човек.Осъждането е компенсаторната защита на собствената ми чуплививост пред непредвидимостта ,случайностите и превратностите на живота.Осъждането е израз на нуждата ми да се скрия в илюзорен окоп предпазващ ме от непознатото и непонятното за мен.
Осъждането е скритото ми желание да омаловажа или подценя нещо или някой.Осъждането е отказът от осъзнатост. То е признание за липса на разбиране и съпричастност.
Осъждайки нещо или някой, всъщност човек не отсъжда кое е правилно или не. Той показва какъв е и какъв не е. В миговете ,в които аз съм проводник на любовта ,нямам сили и нужда да осъждам ,а мога единствено да присъствам в лоното на любов и осъзнатост.Когато не присъствам с любов ,аз отсъствам от живот и мигове изпълнени с любов.И тогава вместо да призная своето бягство ,аз съм склонна да осъждам.И това е моето признание ,че съм далеч от любов и осъзнатост ,в изгнание! Когото съм осъзната , знам,че моя грижа са собствените ми постъпки и граници.
Осъждайки нещо или някой аз отказвам да призная ,че това,което осъждам и не приемам в другите е неспособността ми да приема собственото си безсилие и несъвършенство. Отказът от осъждане е признание за прегръщане на собствените ми нужди и почитане на отговорността за собствената пълнота или нищета.Осъждането е огледало на собствената ми нищета."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите