|
Не. Аз и преди 10 не бях каквато сега. Все съм красива, умна и добра, но по различен начин.
Гледам майка и татко на 72 - други хора са - други приоритети, други ценности, други страхове. Майка като дете все повтаряше "Заклевах се, че никога няма да съм като майка ми, но уви я повтарям понякога". Наскоро и моят син се хихикаше - ставаш като баба понякога, да знаеш
Аз например от много години се опитвам да спазвам личното пространство на сина ми - не го следя, не го разпитвам, често не зная къде и с кого ходи, от дете не му знам паролите и чатовете. Така смятам, че трябва да е. Мъж, водолей все пак (майтап де). Майка ми беше адска досада в тоя смисъл. Аз наистина нямах нужда да споделям с нея стъпките си, стигаше ми да е насреща при нужда. И така реших, че трябва да е със сина ми. Но той в някакъв момент имаше нужда от повече мен, а аз не бях разбрала. И вместо досадна, бях неглижираща. Ако имах малко дете, или един ден внук - бих се опитала да ревизирам "не се бъркам" с "не се бъркам, когато не искат" - а те понякога искат тайничко. Малко и рядко.
Оффф отнесох се от темата. Та майка и татко са станали по-страхливи, по-вдетинени, по-пластелинени, по-досадни, че и по-лошави. Това като сте на много километри не се усеща, но на 800м един от друг и чести срещи с третия вид се усеща много. Майка винаги беше романтичния работохолик, а татко - властващия прагматик. Сега тя командва повече, той е лошото дете. Не си преличат никак отпреди 20 години. Майка ми разви по-силна мания за контрол в не чак лошия смисъл, но я има осезаемо, баща ми се отдаде на болести и хвалби - аз като бях началник. Малко са смешни, но са си моите. И ние ще станем смешни един ден.
|
Re: Ще бъдете ли същия човек след 10 години? [re: Green Light]
