В последно време съм станала много спокоен водач на МПС. Не е да карам като бабичка с 40 в крайна лява лента на булевард, щото толкова е разрешената скорост в града и да преча на бързащите. Обирам луфтове в движението, като настъпвам когато лентата ми е празна но си "вися" на задръстване без да сменям ленти и да засичам.

По твоя казус. Вчера с голямата отиваме до една лаборатория в Гранда да оставим едни проби за изследване. Паркирам на паркинга. Пускам 2 лв. за час паркиране. Паркирам на прилично разстояние от двете съседно-паркирани коли за да можем да излезем нормално и аз и спътничката ми. Оказа се, че има опашка и ще се виси повече от час и дъщеря ми ми казва да си тръгвам, а тя ще вземе такси да се прибере.

На паркинга ме чакат 2 изненади.
1. Някаква кола паркирала като ми оставила 50-тина сантиметра да си отворя шофьорската врата.
2. Бакшиш паркирал зад колата ми перпендикулярно и тотално ме запушил.

Ама нали съм русо, първо гледах да се намъкна със змийски движения в колата, а не да изгоня бакшиша с екоколата.
Е, намъкнах се някакси слагайки ръката си на най-изпъкналата част на вратата, така, че да не се удари в таратайката на льохмана дето ме беше затворил (това за да предпазя моята новичка кола от щета :)) Промъкнах се странично след като си глътнах корема и свих задника.
Паля и си казвам "този ще ме чуе и ще премести таксито".
На найси феродо.
Леко пипвам клаксона и се обръщам назад да видя дали има реакция.
На найси феродо.
Втори път леко с клаксона. Все пак за да е бакшиш не може да е глух, нали?
Нищо!
Мисля си да изляза да го помоля. Поглеждам наляво! КАК? Аз едвам влязох! Как ще излезна?
Понеже пред Гранда винаги е фраш с хора, един мъж забелязал цялата ми сага, мина покрай колата ми и потропа на прозореца на бакшиша да се премести.

Благодарих му! Моят жест за благодарност е поздрав после ръката на сърцето и пак поздрав и пак ръката на сърцето няколко пъти докато видя усмивка у онзи на когото благодаря. :)