Имам чувството, че колкото по- комфортен и удобен става живота на човек, толкова повече това взима от чувствата му, човечността, емпатията и самата му душа.
Няма извинение за това, превръщаме се в едни ходещи консуматори, облъчвани и мислещи по шаблон, нехаещи нито за хората наоколо, нито за хората, които ше живеят след това.