Градински чай, салвия, във всичките му сортове, е вечнозелено.
За листа, богати на етерични масла, е най-добре да се остригва кат войник току преди цъфтежа, тогава полезните масла и други "вещества" са най-много. Цветовете му също се ползват, но най-големите благини се натрупват в листата.

Имам 2 туфички в градината на открито. И, понеже ми е много жал да им развалям естетиката баш, когато цветоносите тръгнат да се отварят през май-юни, та да добивам листа за "най-силна билка", им правим само козметична подстрижка, колкото да имаме за малце билков чай под ръка. Когато шляпаме до градината почти всеки ден лятото /на 1 км от хапартамента ми е/ си настригвам по ена шепичка стръкчета за прясна чаена запарка и готвене. Пък, яката войнишка подстрижка на цялата туфа, дето свеки я суши внимателно и я скътва за зимата, я правим август-септември. По това време според учебниците листата не са тъй богати на етерични масла и благини, както току преди цъфтежа, ма на мен не ми пука особено и не го съобщавам. Зер, не я гледаме салвията като стока за добив или професионално билкарство.

Голяма чумичка е - след яката подстрижка, зелено стръкче да не остане, остават да стърчат кат таралежи едни сухи клечки и след няма и месец си пуска нови свежи листенца. До април-май вече са рунтави зелени полукълбенца. В цветната леха са ми двете туфички, щото, близо до розови храсти, та затова ги дебна толкова за естетичен вид.

Чат-пат страдаха от ситни акари, некви брашнести мани и от други неща, от които им почерняват връхчета на листата, когато ги заложа за сушене. Откакто ги подпуках с биоторове и биопрепарати, вече не страдат, само подхранка и яка веднъж годишно подстрижка и си рунтавеят и зеленеят кат за каталог.

Сухоустойчиво растение е, и да не падне дъжд по милост, пак оцелява, пък даяни много на безводица. И на бедни почви. Обаче, кат му сипем редовно водица покрай розите и го почерпим с биоторчица, се съсипва да благодари с ръце и крака, горкото.

Туфите са ни от комшията, той неговия гюрлюк с градински чай хич не го стриже, щото и той не знае що го е насадил и го зарязал там в една леха да се оправя. Ми... станал на едни дълги дърти плешиви храсталаци и стърчащи клечколаци, ни фасон има, нито нищо. Пък моите са да ги изпапкаш, като снимка на инстаграмска кифла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите