"Парадокс" по принцип не е ли определение за нещо, което привидно противоречи на логиката?

А човешкото поведение няма как да е парадоксално, защото то си има предистория, причини, подбуди, мотиви, конкретна провокация, която ги вади на показ. Пък няма унифициран еталон за това що е логично човешко поведение. Затова, което изглежда парадоксално спрямо твоята лична представа за нечие поведение, щото излиза извън твоята си интуитивна логика как да се държи този или онзи, не е принципен, общочовешки парадокс.

Кажи как да ги наричам, за да мога да се изказвам нататък?

Наричай ги, както си щеш, може и "спункове". Работата е там, че под думата "парадокс" обикновено разбираме логически парадокси. Пък няма нищо логически парадоксално в това ако умни хора са поставени в положение да говорят или вършат глупости или в това, че достъпната информация е изобилна, шумна, нахална, досадна, а същевременно ние сме толкова зле информирани. Туй са напълно обясними причинно-следствени процеси.

Аз бих ползвала думи като "изненадана съм", "разочарована /в очакванията си/ съм", "странно ми е" - и подобни, които акцентират на моето лично възприятие и реакция спрямо чуждо поведение и действие, без да го дефинират като общоприето възприятие, световна логическа главоблъсканица.

С две думи - да, другите хора често не действат според личните ни очаквания, но в това няма нищо парадоксално. Просто нашите очаквания са били нереалистични.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите