|
"Това е, а това не е!"
Ами ок, да знаех, щях да те питам първо кое какво е, та тогава да се отпускам с думи като парадокс и подобни.
Парадокс е, според мен, ако умни хора са поставени в положение да говорят или вършат глупости. Парадокс е също и това, че информацията е потоп, лавина, никога не била така достъпна, а освен това изобилна, шумна, нахална, досадна, а същевременно ние сме толкова зле информирани, че вече завиждаме на знанията и информираността на родителите ни. Има и още - медицинската наука е на прага на чудесата /но събужда атавистични страхове. И още, и още.
За нрави нищо не съм казал там трудно бихме намерили парадокси, защото яденето на малки бебета също е нрав, но да кажем, че ако не парадоксално, то поне е силно озадачаващо по едно и също време на една и съща планета да се води парламентарен дебат за това, че полицията е била невнимателна с журналист пристъпил всички нормални правила плюс, че е осъден от съда(в-к Труд) и заедно с това дете да бъде осъдено на смърт защото е показвало забранен филм(студент внесъл незаконно и показвал южнокрейски вилм в Северна Корея). Някъде има квоти за жени дирекори/ другаде жени убити с камъни заради целувка и т.н., и т.н.
Има и един момент скоро след Сътворението ако не на света, поне на Атина, в който атиняните остракират най-уважавания си съгражданин (Солон) и го осъждат на 20! годишно изгнание при положение, че и в момента на остракирането, и през всички 20 години, не ами и в хилядолетията след това, неговите правила закони и авторитет са абсолютни. В един и същи момент едно и също общество сочи изхода на Солон, и (за друго) се позовава на неговия авторитет. Има и други подобни неща - цялата история около Александър Македонски е невероятна и противоречаща на логиката, около Цезар - също. За по-лесно аз ги наричам парадоксални, но нищо не е лесно вече, когато срещна последна инстанция.
Кажи как да ги наричам, за да мога да се изказвам нататък?
|
Re: Смъртта на Европа [re: alisalisa]
