|
Първи сняг без Бойко Боросов да ни помага.
- Събуждане в пълен мрак. Няма ток. Тъмно.
- Няма климатици. Студено.
- UPS ът на телевизора жално пиука известно време, но никой не му обърна внимание и той спря.
- Няма вода (щото помпата- на ток). Мия си зъбите с минерална вода и на фенерчето на телефона. Плискам очите, малко ръце, мищници, врат и се въодушевих.., но стига, че студ.
- Чистим сняг. Аз и малкия Терминатор. Чистим коли, стълби, площадки, вратата на паркинга, релсата и.
- Паркингът не се отваря, вратата на ток. Отваряме ръчно, къде си, Бойкооу!
- По пътя - война. Пред нас е минала една единствена кола в селото и снега си е девствен, снегопочистващата техника е в друго време, друг свят. По главния път колкото и да са били колите преди нас всичките са се ударили една в друга или ей така - къдет' може. Заобикаляме с техниките на фигурното пързаляне. Във Владайския проход край пътя има строшен на две грамаден стълб на ЧЕЗ. От тези металните, които са като констукция, как се е строшило това чудо?!
- Нов двоен тулуп, после пирует, лек поклон и стигаме в Княжево. Там ни застига позвъняването на Бейби.
- Бейби закъсала.
- Правим обратен и се връщаме в горския път в селото.
- Идват съседи.
- Мои колеги.
- Кметът на селото (ГЕРБ)
- Опашката се губи в далечината, един пие кафе в колата и закусва, Бейби ме разсейва, че да не тръгна към него, хората търсят новините по радиото за да чуят дали съобщават за нас.
- Язък за минералната вода дето се мих в къщи. Сега направо си се изкъпах.
- Закачихме се, аз дърпам, тръгнахме. Няма спиране, въобще не ме интересува, не спирам, ако някой не вярва, нека да застане отпред и да види. Карам на бавна, но с газ по леда и кишата до главния път. Даже се замислих Бейби дали е в колата отзад или дърпам празна кола? В колата била.
- Имаше ръкопляскания, едни деца запалиха бенгалски огън и ни махаха.
- Забравили сме Терминатора. Някакъв човек го взел и ни го докара горе докато разкачахме колите на главния път. Мълча известно време.
- Задръстване, Владая, пируети, Княжево...
- Е. В офиса съм. Бейби ми написа, че и тя е стигнала.
- Браво викам. Хубаво.
Гледай, викам, каква красота е навън! Андреевден. Първи сняг.
Човек трябва, мама му стара, да се радва на природата!
Тя нищо не написа.Редактирано от Green Light на 30.11.21 12:38.
|
Първи сняг 2021
