Да, бе, да .. така са. Чиста проба родителско претрисане.
Все ми е пример пред очите. Имам приятелка, с години се влачи с един "женен", който нали щял да се разведе и да се вземат. Драмата беше страшна, неговата. Как ще каже на детето, оле божке детето да не разбере, ще се мре. Докато тя не забременя и му рече - аз ще го раждам, пък ти - каквото те сабя учи. Нашият взе решение към осмия месец, че ще се взимат, обаче.. на детето как да каже ?! Драмата наместо да се влоши, стана критична. Тъй .. като се роди бебето, дето се вика, само си съобщи за съществуването. Всичко живо разбра, барабар с детето. И кво се случи накрая - детето идваше да се радва на бебето. Прие си го като стой та гледай и сега са си чудни брат и сестра.
Т.е. искам да река, че децата са първите, които успяват да се адаптират към всякакви екстремни ситуации и съвсем не са толкова крехки, колкото ги мислим. Естествено, ако си успял да му преподадеш, че и ти си хора, а земната ос съответно не е забита в дупетата им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите