ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД В
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1905 ГОДИНА
Соня Златанова

На 31 декември 1905 г. започва петото преброяване на населението и четвъртото
преброяване на жилищния фонд в историята на България. Съгласно Закона за общото
преброяване на населението, сградите и домашния добитък в Българското Княжество
от 15 декември 1897 г. следва да се извършва преброяване на всеки пет години. Този
закон осигурява най-голямата възможна вярност, точност и пълнота на сведенията от
преброяването чрез постановеното в чл. 2, 12, 13, 14 и 15. Чл. 2 от закона допринася за
преодоляване на недоверието, с което населението се е отнасяло към предходните
преброявания, като е подозирало комерсиални цели, когато са му искали каквито и да
било статистически сведения, и като избягвало вследствие на това да дава вярна
информация относно възрастта, семейното положение, професията, броя на добитъка и т.н. Съгласно този член никой няма да бъде лично обременен въз основа на сведенията, които е дал, и няма причини да не каже истината по въпросите, които му се задават.
Необходимо е да се спечели доверието на населението към статистиката и то само да
привикне да прави своята статистика. Законът регламентира какво се случва с
информацията след извършването на преброяването: след изработването и свеждането на общите статистически таблици картите, в които се записват разните статистически сведения, се изгарят. В случай че някой се е опитал да избегне преброяването или е дал неверни и непълни сведения, чл. 13 предвижда глоби и наказания - пристъпва се към
повторно преброяване, и то за сметка на провинилите се.
Това преброяване следва напълно плана и метода на предходното преброяване от
1900 година.
Съгласно чл. 3 от Закона за общото преброяване на населението, сградите и
домашния добитък в Българското Княжество от 15 декември 1897 г. „Преброяването се извършва от общинските управления… съгласно наредбите и упътванията, издадени от Дирекцията на статистиката“. Наредбите за преброяването на населението, сградите и домашния добитък в Княжество България на 31 декември 1905 г. са изготвени и отпечатани в отделни брошури от Дирекцията на статистиката.
Според тези наредби преброяването през 1905 г. си поставя за цел:

Да регистрира броя на цялото население в княжеството в един определен ден;

Да узнае броя на всички лица, които се намират във всяко населено място по
време на преброяването;

Да узнае броя на всички лица, които имат местожителство в населеното място,
независимо дали тези лица се намират в същото населено място, или временно
отсъстват в деня на преброяването.

Подготвителни мерки

Първата подготвителна мярка, предшестваща преброяването, е номерирането на
сградите. Било е необходимо предварително да бъдат номерирани сградите във всяко
населено място, като се пристъпи към нова номерация, където не е имало такава, или се провери, поправи или допълни вече съществуващата. По този начин се улеснява
работата в самия ден на преброяването и се създава възможност по-късно да се
преценят пълнотата и точността на преброяването. С Окръжно № 4 414 от 8 юни
1905 г. Дирекцията на статистиката изпраща чрез околийските и градските началници
до всички общински кметове в страната „Наредби за номерирането на сградите в
Княжество България“. Нормативната уредба ангажира общинските власти с грижата по номериране на сградите в общините. При преброяването през 1900 г. е извършено
номериране на сградите, така че номерацията през 1905 г. се състои само в поправяне и допълване на номерацията, както и в номериране на неномерирани сгради по това
време.

Предварителни разпоредби за преброяването

Всички данни от преброяването на населението, сградите и домашния добитък се
събират и се вписват само в подготвените за целта от Дирекцията на статистиката
формуляри (карти), които тя е разпратила до общинските управления:

Лична карта А - син цвят - за лица от мъжки пол, които по време на
преброяването се намират на мястото, където живеят;

Лична карта Б - червен цвят - за лица от женски пол в същата категория;

Лична карта В - бял цвят - за гости и пътници от двата пола, които
преброяването е заварило извън населеното място, където постоянно живеят;

Лична карта Г - жълт цвят - за лица от двата пола, които живеят в специални
заведения - болници, казарми, затвори, сиропиталища и старопиталища, приюти,
пансиони, учебни заведения и манастири, които от гледна точка на преброяването се
смятат за отделни, т.нар. колективни домакинства;

Домакинска карта Д - бозав цвят - в нея се вписват членовете на обикновените
домакинства;

Домакинска колективна карта Е - жълт цвят - вписват се членовете на
колективните домакинства;

Карта за сградите Ж - зелен цвят;

Карта З - кафяв цвят - за добитъка, домашните животни, колата, оралата и
земеделските машини.
По една карта е трябвало да бъде попълнена за всяко лице (в т.ч. и за най-малките
деца), което е прекарало нощта на 31 декември 1905 г. в пределите на княжеството.
Всяко отделно домакинство, независимо от колко членове се състои, е вписвало
отговорите на зададените въпроси за всеки един от своите членове. За всяко здание,
независимо дали е служело за живеене, или за друга цел, е попълвана карта Ж от
стопанина на зданието или от живеещия в него наемател. Карта З е попълвана от всеки собственик за добитъка, колата, оралата, домашните птици и земеделските машини, които е притежавал в деня на преброяването. На гърба на всяка карта са отпечатани специални наставления и обяснителни бележки за попълването на картите.
Освен картите са отпечатани и разпратени специални преброителни пликове, като
в тях са поставяни домакинските и личните карти на всяко домакинство, както и
картите за сградите и добитъка, притежавани от домакинството. Също така са
изготвени и разпратени открити листове и папки за агент-преброителите.

Събраните по време на преброяването данни същевременно служат за
разпределение на населението по пол, възраст, поданство, майчин език, народност,
вероизповедание, грамотност, природни недостатъци и по домакинства.
За установяване на наличното и фактическото население са послужили личните
карти, които съгласно наредбите са попълвани от всички лица на мястото, където се
намират по време на преброяването, а местното или правното население е изчислено
чрез домакинските карти въз основа на сведенията от личните карти.
Наредбите дефинират понятието „домакинство“ по следния начин: „Под думата
домакинство се разбират всички лица, които живеят заедно и имат едно общо
хазяйство, т.е. хранят се заедно“. За членове на домакинството се считат и слугите,
работниците, квартирантите и всички други лица, които живеят и се хранят в
домакинството. Онези лица, които живеят, но не се хранят в домакинството,
съставляват отделни домакинства. Лицата, които живеят в едно помещение, но не се
хранят заедно (работници, гурбетчии и др.), също представляват отделни домакинства.
Колективни са домакинствата, съставени от живеещите в следните специални
заведения лица, които живеят и се хранят заедно: войниците от всяка войскова рота,
болните от всяко болнично заведение, затворниците и арестантите, учениците
пансионери от всяко учебно и възпитателно заведение, монасите и монахините от всеки манастир, старците, недъгавите и сираците в старопиталищата и сиропиталищата.
Ръководният (началнически), административният и обслужващият персонал във всички изброени заведения се изключва от състава на колективното домакинство.
За отсъстващи членове от домакинствата се считат всички лица, които през нощта
на 31 декември 1905 г. срещу 1 януари 1906 г. отсъстват от домакинството случайно
или временно - работници, майстори, търговци и др., които са отишли по работа или по
търговия извън местожителството си било в страната, или извън нея, както и лицата,
които са отпътували някъде - за лечение или за удоволствие и т.н.

Мерки за организация
За правилното протичане на преброяването се грижат специални околийски и
окръжни преброителни комисии, които разделят общините на преброителни участъци и определят необходимия брой агент-преброители. Разделянето на общините на
преброителни участъци и назначаването на агент-преброители става въз основа на
списъци, съставени от общинските управления при номерацията на сградите и
съдържащи номерата на всички къщи и други сгради, празни места, новостроящи се
сгради, както и имената на стопаните им по населени места и по улици.