Променят се нещата. За добре - мисля си. Но бавно и постепенно. Не може да излезем наглава с тая плетеница от закони. В отговор на твоята законност, ще изляза с нова моя незаконност. Една върба расте до оградата ми и клоните и надвисваха застрашително над пътеки, градина и къща. Върбата е голяма, стара и я знаят в квартала. Чуждото място е необитаелно, собствениците - незнайни чужденци. За да окастря опасните клони ми е нужно да издиря собствениците, те да подадат молба за оценка, оценители да оценят, да издадат разрешение и тогава някой (вероятно лицензиран) дървосекач да свърши работата. Питал съм, та знам - така е. Преди месец един от опасните клони се счупи и падна там откъдето минути по-късно трябваше да мине сина ми с приятелката си.
Познай какво стана с останалите?

Това, уви, би ми попречило да се кандидатирам за президент защото е закононарушение, но се чувствам като съвсем нормален и съвременен. Включително и с идващите проблеми... Щях да се чувствам иначе ако клоните продължаваха да висят над главите ни.

Искам да кажа че приемаме живота такъв какъвто идва към нас- такива са правилата. Единствено специално подготвените да крият постъпките си, успяват да избегнат осветяване на конкретня тяхна простъпка. Пак знаем, че правят така, но няма доказателства. За мен доказателства има - то парад мина по улицата докато кастрех.

П.П. Впрочем, мисля че спасих и самото дърво по този начин, но да не го докарвам до природозащитник чак...