Голям фен. Blinded by the light е парче на Брус Спрингстийн от дебютния му албум.
Може би най-добрата песен, която е написал. Въпреки това не влиза в никакви
класации. (Аз не съм фен на Спрингстийн)

Манфред Мен я осиновява и превръща в химн на прогресивния рок с една по-голяма
емоционална дълбочина и по-експресивна хармония. (Спрингстийн има досадният
навик да дъвче акордите си и това ме дразни. Не фразира добре.)
Така аранжирана, песента става номер 1 по всички световни класации.

Подобна музика днес вече не се пише, което отново
ни навежда на мисълта, че културата не е като технологията, тоест, тя не се развива
по една непрекъснато възходяща линия. Поп-музиката и джазът ( по примера на
класическата музика преди тях ) достигнаха вулканични върхове за един период от
30-40 години по време на студената война (например Майлз Дейвис, Kind of Blue,
1959год.) и от 2000-та година насам, стремително дегенерира. Това е симптом на
нещо друго.

Аз често имам чувството, въпреки гръмките и ободрителни прокламации
за great reset и светло бъдеще, че светът бавно навлиза в нова тъмна епоха.
Мирише ми на комунизъм, фашизъм и тоталитаризъм срастнати в нова форма
като уродлива синдактилия (срастване на пръстите на краката) и с друго
име. Ново средновековие.
Всички ние получихме кратка отсрочка - и тя е вече на привършване.

Като Свети Августин започвам да мисля, че човек не може да построи
нищо вечно. (Речта му пред римските граждани, много от тях бегълци от Италия,
за падането на Рим през декември 410-а година в Алжир, където той е епископ.)

Твоят линк поради някаква причина тука не отваря, та не знам кое точно
изпълнение си предложил. Аз предлагам това. На живо.

Шаблонното интро до 44сек. малко дразни, защото няма нищо общо хармонията
и духът на песента. Може би са искали да събудят публиката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите