|
Поредният български филм, който се превръща във филм-събитие.
Напоследък се появиха много филми, съпътствани от „ореолни събития“, които имат маркетингови и рекламни цели. На прима виста се сещам за няколко такива, които съвсем не са най-грандиозните и единствени. Единият беше английският ТВ- сериал „Имението Даунтън“. Имаше страница във ФБ, където феновете разгорещено коментираха, срещи със зрителите и пр. обичайните неща. Преди 2 години докато бях в Лондон излезе и киновариантът, които беше нещо невиждано за мен тогава и засенчи дори протестите около излизането на Англия от ЕС, защото премиерата му беше по същото време. Сега се чудя дали не беше и нарочно подклаждана, за да отклони интереса от БРЕКЗИТ. То не бяха бирени фестове с участието на артистите по градинки и паркове, то не бяха сюжетни ексурзии до Замъкът Хайклиър в графство Хампшър и Селцето Бамптън в Оксфордшър, които са използвани за снимките и пр...
Наскоро пък руснаците даваха нова версия на телевизионен сериална „Угрюм река“ от 2019г.(старата е от 1969)г., която се превърна в сензация. Има едно особено завръщане към уникални природни снимки във филмите, търсят се девствени места, незасегнати от цивилизацията, без телеграфни стълбове, асфалт и пр. Специално за снимките на сериала, близо до Екатеринбург било построено истинско село: колиби от дървени трупи, улица с къщи, зеленчукови градини, баня, кладенци и дори кей и пр. подобно на уестърновите декори, но по-мащабни. След заснемането на филма, мястото е използвано за рекламна шумотевица и с туристически цели и цели пълчища фенове се изсипват да разглеждат декора под открито небе...
Преди няколко години, некадърният за мен Максим Генчев се опита да превърне филма за Левски, а после и за Ботев в подобни „сензации“, но за съжаление само се оклепа...
Новият „Шибил“ , чиято национална премиера ще е на 10 юни, се опитва да следва разнообразните тенденции в представянето на новоизлизащите филми. В случая той излиза под егидата на Фондация „Първа клапа“, чиято мисия е „младите да дебютират, докато са наистина млади!“. Филмовите проекти на фондацията били подчинени изцяло на нашумелия принцип „учене, чрез правене“. В реална творческа работна среда младите сценаристи, режисьори, актьори, композитори, технически персонал и пр. овладяват знания и умения, култивират се професионално адекватни реакции, така че създаваният продукт да има художествена и комерсиална стойност...
В резултат се е получил рекордно награждаван за една година филм: 136 награди в 19 категории, в 49 страни, на 6 континента: (Най-Добър Пълнометражен Филм, Най-Добър Международен, Европейски Филм, Най-Добър Режисьор, Най-Добър Режисьор – Дебютант, Най-Добър Сценарий, Най-Добър Оператор, Най-Добра Авторска Музика, Най-Добра Главна Женска Роля, Най-Добра Главна Мъжка Роля, Най-Добра Поддържаща Мъжка Роля, Най-Добра Поддържаща Женска Роля, Най-Добро Осветление, Най-Добър Звуков Дизайн, Най-Добра Сценография, Най-Добър Монтаж, Най-Добри Костюми, Най-Добра Продукция). Филмът е представен на сайта на фондацията.
Режисьорът Никола Бозаджиев пише сценария на 17г. превъплъщава го във филм на 19г. и получава наградата платинено „Реми“ за „Най-добър международен филм“ на 21, на колкото е сега. Сравняван е със Стивън Спилбърг, който също на 21 взема своето „Реми“ и стои до такива звезди Дейвид Линч, Джоpдж Лyкаc, Oливъp Стоун, бpатя Коен и Скот Ридли, които са получили дебютните си награди на този фестивал.
Ще ми бъде любопитно и интересно да го видя, заради оригиналната гледна точка. Историята се разказва от превъплътената душа на Шибил и неговият кон – вече се включих за достъп или в лотарията за гледане на живо и ще ми бъде интересно да го коментирам с тези, които евентуално ще го гледат.
Напоследък и в нашето кино започнаха да се правят нови версии на стари филми по литературни произведения или разказвани по някакъв начин истории или за исторически личности. Преди доста вече години направиха не особено сполучлив опит на „Козият рог“ с Елена Петрова и Чочо Попйорданов. Миналата година съвсем незаслужено, заради пандемията мина без почти никакъв отзвук филма за Атанас Буров( изненадващо в ролята е Асен Блатечки, моля ви се) „ Останалото е пепел“, който не е точно римейк на „Жребият“ от 1993г., защото гледната точка е пресъздадена от несъществуващ реално герой – американски журналист (в ролята Нейтън Купър), красавицата Диляна Попова в ролята на секретарката на Атанас Буров. Гледах го заради американеца Нейтън Купър, когото лично познавам, беше ми интересен, но Асен Блатечки ми беше като трън в задника:-))))))
Та, започнах с голямото в началото отклонение от темата за „Шибил“, защото вече някак имам натрупан негативизъм към тези „филмови събития“, които предхождат месеци наред филмите, раздуват неимоверно очакванията на зрителя и накрая се получава един спихнат балон на интереса и човек се чувства глупаво, неудовлетворен, да не кажа излъган. Нещо подобно се случи и с „Порталът“. А филмът може и да е средна хубост, дори над средното, но разминаването с някакви големи и раздути очаквания има лош краен ефект за зрителя. Много се опасявам, че може така да стане и с новия „Шибил“.
Днес гледах стария „Шибил“ от 1967г. на Захари Жандов, за да си припомня атмосферата, излъчването на Рада и Шибил и го сравних с трейлъра на новия. Еми, не искам нищо лошо да кажа предварително и то след такива суперлатриви за толкова награди и то на нови, непознати имена, но някак ме глождят съмнения. Актрисата в ролята на Рада е Десислава Вулева – еми няма излъчването на Доротея Тончева, която кажи-речи е на същата възраст тогава. Доротея е много по-одухотворена, но да видим филма, защото от трейлъра не може да се разбере кой знае какво. Новият Шибил – Панайот Мустакерски, като че ли повече лови око чисто физически, но инак не се знае как играе и не знам как ще го сравнявам с Петър Слабаков Т.е. аз съм пристрастна към старото българско кино, признавам си и трудно ще го преодолея, ако не ме грабне нещо в новите версии.
|
Шибил
