Киро, аман значи от тоя депресиращ тон в иначе интересните ти, поне за мен, селско-земеделски теми! Добре, прав си, не споря, хора няма, особено по поля и села, ама как мож да кажеш "България е мъртва" и да чакаш някой да се завърне на обявена за мъртва земя...
Както и да е, знам че ше ме подпукаш, да не задълбавам по темата за хлапетиите, които напуснали родната земя и прочее...
Става въпрос за ашладисването - аз тая дума много я харесвам, тя не е точно облагородяване, а присаждане с цел облагородяване. Е, да де, не врат, ами шия, ама си има тънка разлика в езиково отношение. Дядо ми, Бог да го прости, беше голям ашладисч(дж)ия (ашладисватор, а видях, че има дума и ашламинатор:-)))))))Имаха с баба къща с голям двор в градчето ни, лозе на 10 мин. от вкъщи до града, селска къщица със земя и лозе на 15 км. Пей сърце, кеф ти лозе, кеф ти зеленчуци, кеф ти фиданки, царевици, бостан и прочее поле за експерименти за души, които са родени да се занимават със земя.
Та, дядо правеше страхотни експерименти с какви ли не фиданки. Най-интересното му постижение беше, череша 3 в 1 или 4, не помня... но имаше клони с червена череша-ранозрейка, бяла, къснозрейка и вишна. Градският двор беше пълен с всякакви плодни дървета и ние-4 братовчеди израснахме по дърветата и с плодове. Едно време плодовете не седяха откъснати и наредени във фруктиера. На когото му се дояждаше, се качваше на някое дърво с плод в момента и ядеше до засита направо от дървото. Какво ти миене, каква ти фруктиера
По-късно се разбра, че ензимите в пресните плодове се запазват до половин час след откъсването и това, което купуваме по пазари и магазини, всъщност е "мътва храна", без така ценните и полезни за организми ензими. Ето една от причините, защо сме били по-здрави едно време без добавки с витамини минерали и всякакви изгъзици. Импулса да си откъсна плод от дърво, покрай което минавам и досега ми е жив. А в София е пълно с плодни дръвчета, които така и си окапват. Плодовете им не стават за ядене, заради мръсотията, но това е друга тема...
Та още тогава, хората, които се занимаваха с присаждане и бяха добри в това си бяха рядкост и на изчезване. Помня, че дядо непрекъснато го викаха да присажда и облагородява дървета, да ги лекува и дава съвети за подрязване и подръжка.
Всъщност, аз за друго исках да драсна: Вземи да направиш един ограмотителен клубен курс. Ти и без туй го правиш, ама някак по-подреден да е, за лаици и начинаещи. Ето пролет иде, започва се, даже може и да е късно вече за някои неща... Имаш декар място, откъде се почва, кое след кое следва... Абе карай, и да не го направиш, пак не е лошо да се чете, а който може и да краде съвети:-))
|