Аз работя така вече от три години. Липсата на офис среда не ми пречи на общуването с хората, които са ми близки, но ми пречи да тренирам социално общуване с непознати или пък откровено неприятни ми хора.
Не знам какво е "депривация", не ми се търси, но има нещо в това, което казваш и което и аз не мога точно да формулирам. Усещам го като "отучване" да комуникираш реално. Говоря за реакция, мимика, жест. Онлайн общуването, дори и да е видеоразговор на група хора, трае колко - от половин до един час. Писането на мейли и съобщения пък съвсем, то и тук се вижда, че казваш едно, пък се разбира друго, защото хората не само не обичат да четат, ами и да пишат дълго, нали:)
Току виж някой разбрал какво всъщност мислят:)
За нас май вече няма значение, защото с възрастта човек така или иначе се изолира все повече в познатия социален кръг. По-страшно е за маладото поколение. Но честно, не мисля, че ги чака такова апокалиптично бъдещо общество на изолация. Човешкото въображение ражда и красиви идеи и кошмари, а реалността обикновено се оказва съвсем друга.
|