Акцента на поста ми беше другаде: В липсата на алтернатива.

Като няма дастатъчно предлагане (при дефицит на жилища) не можеш да избираш, а вземаш, каквото ти дадат. Тоест, покупката не може да се оцени като доброволна.

Не само, че беше ДОБРОВОЛНА, ами беше и с огромна радост и песен на уста - аз пък върху това акцентирам! Човек страда по липсата на избор само ако ЗНАЕ какъв избор БИ ИМАЛ евентуално, ако живее в бяла държава, примерно. А хората тогава имаха страхотен избор - или комуналките - или прекрасен тристаен, па макар и панел - абсолютно доброволно и с радост си ги взимаха. А и кой тогава можеше да предположи, че след 50 години някой ще плюе по панелното строителство, което далеч не е факт САМО у нас, все пак...

Говоря за абсолютната относителност и субективност на думата "доброволно". Нещо, което правиш наистина доброволно в един момент - може да ти е абсурдно като избор в следващия.

АЗ МИСЛЯ ТАКА!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите