Светла му памет на Балашевич!

"Да ти кажа нещо, кукло, само не казвай на никого. Вече няма нужда да чакаш да се слеят стрелките на часовника. Познавам един нещастник, който мисли за теб, накъдето и да сочат тези стрелки…

Те можеха един без друг. Ден, два, месец, можеха и повече. Защото са тежки характери. Еднакъв нрав. Еднаква гордост. Еднакви чувства.

Не за всяка любов можеш да говориш. Има една, която пазиш в сърцето си, без да я споменаваш пред другите. Аз знам… и ти знаеш – за истинската любов не се говори никога и пред никого!

........

Къде е твоето място? При този, от който никога не можеш да си тръгнеш, или при онзи, към който винаги се връщаш? В повечето случаи, Приятелю, това е един и същи човек!

Има любовни истории, на които винаги ще липсва последната страница.

Беше една от онези жени, които цял живот бленуват за една – единствена прегръдка и тъкмо нея, никога не получават!

Изпратих й дъжд. Не ми се сърдете вие, които сте близо до нея и сте се измокрили. Тя толкова обича дъжда… А аз обичам, когато тя е щастлива…"


Някои не го били чували... Ми как да го чуят, когато щом стане въпрос за нещо сръбско, все едно за чалга или т.н. турбофолк става въпрос. Не е от типа на Миле Китич, Шабан Шаулич или Драган Коич - не че на мен тез са ми много добре познати.

Джордже Балашевич е не само музикант и певец, но и автор на текстове, поет, писател с 4 романа, писал е и музика за 4 телевизионни сериала. С една дума, стойностен човек на локалното сръбско, но и балканско изкуство, който остана настрани от масовата шумотевица, но тъкмо затова си има своя публика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MilaO6 на 20.02.21 18:04.