Крайно време беше.
Потърси помощ. Професионална.
Умна си, ще намериш. Има клубове за взаимопомощ, има психиатри, има специалисти.
Ясно е, че душата боли не по малко от бъбречна криза, инфаркт или счупена капачка. Както има кардиолози, ортопеди и хирурзи, така има и лечител за теб. Просто направи първата крачка.
Ако ти не я свършиш сама тая работа и Господ не може да ти помогне.
Не разрушавай единственото ценно нещо - връзката с прекрасните ти деца, здравето и психиката им.
Клубът няма да ти помогне. Може само да ти бъде патерица, докато се научиш отново да ходиш сама.

Не ми отговаряй сега. Трясни капака на лаптопа, изхвърли бутилката в коша и легни да се наспиш. После, утре, в понеделник, направи първата крачка. Сама. Само тя е важна. Не мисли за резултата. Просто си запиши час за консултация и тръгни.
Майната им на всичките квадратури, сделки и евра, ако през мътното в бутилката не можеш да се фокусираш в очите на ония тримата.

Всичко това съм ти казвала и лично, нали ... Може и да не помниш, затова го пиша тук. Не бих, но имаш нужда от шамар и прегръдка едновременно.

Хайде, затваряй, удряй един душ и лягай.
До понеделник ... Не ми отговаряй сега. Помисли. За себе си.

Прегръщам те.