|
Сигурно няма да отида до Свиштов, хич ме няма по живото говорене, сигурно няма да седна в градината за да чуя най-накрая къде е тая Истина с главното И. Но все едно съм го направил, заштото ако не цяла ношт и ако не шише ракия, то поне десет кафета и сто километра в колата съм прекарал в диалози с тебе, Пътниче. Болката е единственият път към знанието - рече веднъж, а от ядосването на тоя бан, ако не чак да ме боли, то поне здравата ме сърби...
Има една книга, която много обичам- Сътворението, там внукът на Зороастър търси ли търси това Сътворение от Персия, през Индия, до Китай и накрая в Елада, доста прилича на Пътник. Едно друго и виж как не можах да ти го кажа. Ако не си я чел, прочети я, все едно с мен лафиш там.
Гор Видал лекичко ни подхлъзва, когато става въпрос за Буда, много е готин Гор Видал, но сред будистките штуротии- това дето желанията водят до страдание доста ярко се откроява. Мисля, че почитаемият с Кир Спитама- зороастовипт внук ште одобри с ръкопляскане моето голямо желание да ти намаля спиртните запаси някой следобед под шарената сянка, за да страдам тежко на сутринта.
И да не стане, брой го все едно че е.
|
И аз - за Пътника
