Велик (е, чак па велик, тая дума за нищо я нямаме, но да кажем - добър), обаче неприятник явно, поне според описаното.

Не че няма и бели неприятници. Макар че черните напоследък по-често са тези със сръдните и претенциите, макар и не точно от тоя сорт претенции обикновено.

И щом могат да си го позволят (и той, и белите неприятници), без да им избледнее ореолът на голямата работа актьор - като за лудия и баницата.

”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”