Едно от любопитните нешта сега докато слушам китайска история е това, че те не смятат за успех това че развиват държава, царство, империя по нов, по-добър начин, а че са успели, заштото са върнали нешто от старите достойнства. Търсят, стремят се към регрес, учени, философи, държавници, цял един народ в координирано усилие иска да завърти колелото назад. Перфектно би било да върнат нештата към първите императори, те са онова съчетание на Естеството плюс Управлението - толкова идеално им се струва. Един такъв император е мисля втория от диснатията Цин, трябва да е бил съвременик на Цезар и Помпей Велики. И той е Велики- богато на величия време - обединител, разширява империята до Виетнам, покровител на изкуства, наука, култура, успешен отвсякъде.
Обаче решил да търси безсмъртието. Сигурно е бил умен пич, заштото търсенията му са били преди всичко духовни, а духът както знаем е вечно млад. Младият му дух, обаче, се привързал силно към младото тяло на 15 годишната му наложница, в което все оште няма проблем, нали? Той ште живее вечно, 15годишната ште навакса и ште се изравнят по някое време, така че направо и дава и лостовете за управление. Цялата работа развалили старите му, все оште смъртни уши, които уви разбрали, че тя е любовница на най-способния му генерал. Генералът бил привикан за екзекуция, той накратко казано се явил с войската си и оште по-накратко казано направил цялата тази идилия по-горе дармадан.
Две хиляди двайседна години оттогава и все оште всички китайци мечтаят да се върнат времената преди стария козел да се помисли за безсмъртен.
Ето от това се страхуваме. Аз и Китай.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Green Light на 18.01.21 16:09.</EM></FONT></P>

Редактирано от Green Light на 18.01.21 16:12.