не знам, не знам ... щото нали:

- Откъде си?
- От там – махна той с ръка в посока Филипините, които са на 2-3 часа път с лодка.
- На колко години си?
- Не знам – усмихна се той.
- Знаеш ли кой ден сме?
- Не, аз гледам само звездите и слънцето.
- Колко дълго децата ти живеят при теб?
- Докато отидат да живеят в друга лодка, докато си намерят мъж или жена.
- Къде срещна жена си?
- Срещнах я в една друга лодка.
- Тя къде роди децата ви?
- Тук на лодката. Помогна и една друга жена.
- Като се разболеете как се лекувате?
- С билки. Имаме хора, които отиват на брега и ги берат.
- Ти щастлив ли си?
/Не разбра въпроса ми. Те просто не знаят обратното на щастие./
Гледах тези хора, опитах се да ги запомня. А един въпрос не ми дава мира. Ако е вярна приказката, че всеки край е закодиран в началото – къде сбъркахме?
Не те. Ние къде сбъркахме? Защо те са толкова щастливи в нямането, а ние не сме и в имането?
/Част от пътеписа за Борнео на Диана Маринова /

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите