По-скоро човек помни моментите със силни преживявания, трудните и хубавите. Особено трудните!
Затова помня цените от соц-а, защото въпреки усилията трудно свързвах двата края. И нямаше как да е другояче. Разрешено беше само работа на "държавно". Частното, дори и да се промъкваше тук там, противоречеше на генералната линия на комунизма, не се гледаше с добро око, пък и трябваше да е на дребно, иначе - Белене!
Сега всеки може да направи така, че да си подобри положението и от него зависи, дали ще мизерства или ще живее нормално. Не казвам да благоденства, макар, че и това сега е "разрешено".
Хората не правят оцективна оценка на състоянието си, те се сравняват с другите. По соц-а имахме чувство за удволетвореност, защота се сравнявахме с околните, а те всички бяха на нашето мизерно дередже и не осъзнавахме, че живеем отвратително. Не ни пречеше, че не сме затворени и не можем да излизаме в чужбина, че не можем да изказваме мнение различно от официално приетото, че можем да получим ограничен брой, трудно достъпни и крайно некачествени стоки, но понеже са дефицитни, се радвахме, че сме се добрали до тях, обслужваха ни отвратително, но го приемахме за даденост.
Адмирале, с колко телевизора, печки, хладилника, перални, .... си купуваше с една соц. заплата, ако въобще ги намериш и какво им беше качеството?
Сега с една, дори и минимална заплата от 650 лв., можеш да си купиш две от гореизброените стоки, веднага и с добро качество, ... имаш и избор дори.
Та, затова помня цените от соц-а. Сега не ми се налага да ги знам, намира му се лесното и на високите цени.
|