бързo възстанoвявaне
разкaз oт първо лицe - Milena Fuchedjieva
"Впечатления от боледуването ми от Ковид. Появи се рязко, веднага след едно ходене на Витоша. Вдигнах 38.1, вдигайки я все още започнах да пия ударно огромни количества много топла вода. Сигурно съм изпила литър и половина за няколко часа. Завита с пухено одеяло за да се изпотя. Смених 2 фланелки, на следващата сутрин нямах температура, но привечер вдигнах 37.6. Температурата се вдига привечер по закон.
Веднага започнах да пия аспирин с витамин с и геломиртол. Парацетамол само когато имах температура. Температурата изчезна след втория ден и я нямаше 3 дни. След втория ден започнах да пия азитромицин и цинк. Инструкциите ги даваше джипито ни по телефона. После имах 37.4 за 2 дни, после пак нямах температура 3 дни, и после пак се качи до 38.1, и после 3 дни между 37.4 и 37.6. Винаги вечер. Само 2 сутрини се събудих с температура.
Кашлица никаква, нито загуба на вкус и обоняние. Нямах кой знае каква загуба на апетит. Но това, което е отвратителното е очакването и неизвестността - дали вирусът няма да направи остър завой в теб и да те покоси с бронхопневмония или нещо друго гадно. Коварен е. Температурата му идва и си отива. Буквално усещаш живия организъм в теб как се задейства и те окупира. Много интересно усещане, че не си сам в тялото ти.
За мен най-големият проблем беше безпокойството. Безпокойството от непрекъснатите лоши новини и лоши статуси. В смисъл, че негативизмът на хората в такъв момент може да бъде убийствен за хора с по-лабилна психика. Съответно на петия ден в гърдите ми се появи една буца, която ми тежи все по-малко вече. Отидох да ми снимат дробовете, чисти са. Буцата е безпокойство, което бавно си отива, но за пръв път ми се случва подобно нещо. Прекъснах 2 разговора с приятелки, които държаха да ми разкажат за ужасите преживени от техни познати. Снузнах всички хора, които всеки ден намират повод да се оплакват, да са гневни и да избират да изявяват от себе си само гняв и недоволство във фейсбук. Дали е справедливо или не, не ме интересува, това е въпрос на оцеляване.
Днес съм пети ден без температура, енергията ми е на добро ниво и отивам на разходка.
Ако има един урок, който бих искала да споделя за да помогна, той е да избягвате ВСИЧКО негативно докато не знаете дали вирусът ще е милостив към вас. Преживяването от флуктуациите на температурата е като бебешко влакче на ужасите, не се оплаквам. Но отровата, която се лее отвсякъде е по-страшна и задушаваща от ковид.
Грижете се за себе си и за близките си. Безкрайно съм благодарна на приятелите, които всеки ден ни проверяваха как караме, защото бяхме двама. Един с тест и караниниран, аз без тест, самокарантинирала се.
И пийте много, много топла вода. Насилвайте се да пиете. Вирусът не обича топло. А, щях да забравя, имахме главоболие. Особено гадно главоболие, но това да е. Мина леко.
Желая ви лека среща с вируса, когато и ако го срещнете, и тотална изолация от всичко, което е отрицание, гняв, агресия, и не е свързано със светлата страна на Човека.
Ще продължавам да нося маска, както и да спазвам дистанция докато не съм се ваксинирала. Когато и ако имам антитела, ще пиша. Ще се тествам след 2-3 седмици. Не всички изграждат. Някои изграждат месец след това. Или поне тестовете така реагират. И не разчитайте на бързите тестове. Не показват инфекцията.
И да добавя нещо. Джипито ни каза да не взимаме имуностимуланти. Дори било противопоказно. И гледайте да си поспивате на тишина. Когато ви се доспи, просто се оставете на съня, независимо дали е по никое време. Вирусът много изтощава. Сега се върнах от разходка и се влача малко, но щом Григор Димитров казва, че все още не е във форма, при положение, че той го изкара през юни, викам да не сме много взискателни към себе си."