|
|
| Тема |
 Re: Най-страшното е, [re: Liya] |
|
| Автор |
Pollyanna33556 (и стар и познат) |
|
| Публикувано | 09.11.20 12:12 |
|
|
|
Друго си е цял казан, както е още греяна.
Един път, докато още работех като телефонен техник в петицата, зимата беше навалял много сняг. Валя си цяла събота и цяла неделя и ела да гледаш какво става в понеделник. Всички телефони в подстъпите на планината и по хижите из планината хич ги няма. Въртят в княжевската под централа - нищо не работи. А нямат достатъчно хора да поемат всички обаждания. От там въртят на нас, в централата на руски паметник, плачат за помощ.
Които колеги бяхме свободни, нарамихме кънките (за катерене по дървените стълбове) и беж към Княжево. На мен и още един колега ни дадоха Копитото. От Княжево нагоре по стълбовната линия, пеша до Копитото. Където имаше кутия с бушончета на стълба, качваме се и подменяме изгорелите. Бяхме тръгнали с цял джоб бушони. Подменяме всичко що беше изгоряло. Освен това носихме и един дървен прът, пет - шест метра висок и бием по жиците, да падне натрупания по тях мокър сняг. Стълбовете не вървят покрай пътя а по права линия, през дерета, шубраци и други препятствия. Ако някой от нас пропадне в дълбока преспа, другия подава края на дърлгия прът и изтегля затъналия.
Някъде към два след обяд стигнахме ресторанта. Телефонът му вече работеше и всички бяха много доволни. Останахме там да обядваме, но докато приготвят обяда ни, не можеха да ни насмогнат на греяна ракия и мезета.
Тогава върху панталона си бях навлекъл и ватен панталон с ватенка върху якето. Като седнахме в едно сепаре и си отпиваме от греяната, вдигам двата чифта панталони и какво да видя - всеки косъм по краката ми се беше превърнал в ледена шушулка. Топяха се на момента и капките се стичаха по краката ми. Нахранихме се и продължихме да пием греяната докато стане време за автобуса да дойде, че да ни откара обратно до София. Беше станало време да се прибираме. Работното ни време беше свършило. А аз тепърва трябваше да се стягам за училище. Вечерната гимназия на Стара планина започваше занятия от шест. Имах време само да се преоблека и тъй както бях с вече направена глава тръгнах на училище.
Та, греяната ракия е голяма работа! Загрява и човека дето я пие, колкото и студено да е.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
| |
| |
Най-страшното е,
|
KMETA HA HETA
| 08.11.20 13:38 |
Re: Най-страшното е,
| T a n y a
| 08.11.20 16:31 |
|
Re: Най-страшното е,
| Zirzi
| 08.11.20 16:52 |
|
Re: Най-страшното е,
| T a n y a
| 08.11.20 17:48 |
|
Re: Най-страшното е,
| Silverado
| 08.11.20 20:49 |
|
Re: Най-страшното е,
| RujaKaramfilova
| 08.11.20 17:00 |
|
Re: Най-страшното е,
| oberleutnantRzevski
| 08.11.20 23:16 |
|
Re: Най-страшното е,
| Naki
| 08.11.20 18:41 |
|
Re: Най-страшното е,
| Metropolis
| 08.11.20 19:42 |
|
Re: Най-страшното е,
| Liya
| 09.11.20 01:03 |
|
Re: Най-страшното е,
| Pollyanna33556
| 09.11.20 12:12 |
|
Re: Най-страшното е,
| Crrafterr
| 09.11.20 02:31 |
|
Re: Най-страшното е,
| tuzlija-179435
| 09.11.20 04:21 |
|
| 
|
|
