Още помня какви молби и предложения бяха към Гърция, да стане членка на ЕС... После ЕС що пари изля в Гърция, пък после как разни проверки от ЕС все бяха обичайно изненадвани как проектите, за които били дадени парите от ЕС... никакви ги нямало, или само частично... Пък не си спомням ЕС или западняшките сведомници при всяко споменаване на Гърция, да бяха добавяли нещо обидно (независимо колко вярно) от вида на "най-задръстената", "най-назадничавата", "най-продажната", "най-безотговорната", или нещо друго "най-".

Сравнявам отношението на ЕС към Гърция с това към България. И да не би България пак сама да си е виновна, и да трябва да си рекламира облика по Запада? А защо трябва някой, който е "непознат" (България непозната за страните на ЕС? Е-али си задръстеняците, географски!) да трябва да се рекламира, че да бъде считан за просто обикновен нормален народ, с права като на всички други обикновени нормални народи? Това говори за предразсъдъците в незнаещите, не в незнайните.

Сравнявам отношението на ЕС към Унгария и Полша и Чехия с това към България. Каквото те са правили, и правят, в разни отношения (правни и други) - България част от това да бе направила, ЕС щяха да размахват голямата тояга. Но освен приказки и интелектуалчене спрямо Унгария, Полша, и Чехия - нищо.

Има откроена несиметричност / нечестност в отношението на ЕС към България. Всяко споменаване на България - все "най-бедната", все най-нещо-си недостатъчна и низша и долна. Ако България беше силна държава, знаем начините по които тя можеше да си пази интересите - и да начука канчето на ЕС. Но България е слаба. И беззащитна - по отношение на организирани правителствени фактори. И знаем как, в такива обстоятелства, България (както много други държави в нейното положение) какви мярки, от "несиметричната война", е редно да приложи. Всичките хаймани на ЕС в Брюксел - имат колена за чупене, имат семейства за "споменаване", имат къщи за горене, имат "уязвими точки" за "натиск". И България все непричьом, нали. Но разни "крайностни" елементи, които (уж) самата България гони да съди и затвори - все в български интерес действат.

Може би това е една от ценните придобики за България от нейната диаспора в "атлантическите" култури: съществуванието на българи, осъзнали и видяли в действие (!!!) че каквото не се получава със сила, получава се с друг вид сила. Но във всички случаи, единствено със сила. Има вид хора, и организаций, по света, с които мирен разговор не работи: трябва сила! Военолюбство, в различни форми. България още действа обременена от оковите на комунистическите "мир и международно братство" - каквито няма, и изобщо не възспират другите в тяхните отношения срещу България.