... моят любим? ооо усмихнат, спокоен, топъл..... :)


И нещо любимо от книга:



" — Принадлежало е — обяснява тя — на Гоген. Разбира се, знаете, че той е живял и рисувал тук, преди да се засели при полинезийците. Това е било неговото черно огледало. Много от художниците през миналия век са си служили с черни огледала. Ван Гог. Също Реноар.

— Не разбирам напълно. За какво са им служили?

— С тях са освежавали зрението си. Възстановявали са реакцията си към цветовете и отсенките. След часове, прекарани в работа, за да им отпочинат очите, те са гледали в тези черни огледала. Както гастрономът на пиршество между две изискани ястия отпива Sorbet de citron, за да възбуди сетивността на небцето.

Тя взима огледалното томче, положено на масата, и ми го подава.

— Често го използвам, след като очите ми са заслепени от много слънце. Успокоява.

Успокоява, но и тревожи. Колкото повече се взираш в чернотата, толкова тя престава да бъде черна, превръща се в странно сребристосиньо, праг на тайни видения; чувствам се пред пътешествие в огледалния свят като Алиса и се колебая дали да премина от другата страна на огледалото... "

Музика за хамелеони. Труман Капоти.