Днес приемам тук написаните неща много лично.

Момичешкият ни клас вече е "класът на вдовиците". А имаме още до пенсия...

Ние ли им съкратихме живота, времето ли, в което живяхме, но сърцата на нашите мъже не издържаха...

Съжалявам да го прочета. Не знаех. Може и да съм го чела някога, но не винаги всичко ми остава в главата, за което моля да ме извиниш.

Написах нещо преди, което излиза тъпо в случая, но беше шега със себе си.

Искрено съжалявам, бъдете здрави и знайте, че вината не е ваша.
Знам за какво говориш, защото вече три години почти няма ден, в който да не се питаме къде сбъркахме, какво стана, че съдбата ни подложи на най-тежката загуба. И продължаваме, някак си.

Най-сърдечни поздрави от мен!