Забелязваш, образованите по литература в България тълкуват разказа чрез литературната иконопис, така да я нарека, присъща за там. Думата "просяк" мигновено бива превеждана като "нещастник, който не заслужава нещастието си", а подсилването чрез "сляп" означава някой "обречен, безпомощен, и изобщо не заслужаващ нещастието си": поясненията биват пропуснати, защото за училите литература в България, тези пояснения са ненужни - до като за мен те са абсолютно нужни - което мигновено ме отличава като учил литература извън България, и неследващ българската литературна иконопис.

Също така, българската литературна иконопис едва ли не придава вина върху който има способност и желание да върши нещо полезно за обществото: това че такъв човек обезателно трябва да е богат, за да има средствата които да дари, аксиоматично му придава вина, задължение към обществото - и нула благодарност ако той направи обществено благодеяние. Аз пък виждам нещата диагонално обратно: за мен това че някой е богат не означава, автоматично, че той носи някаква вина, че дължи някому нещо (щом си е плащал данъците към обществото, подсигурило добива и поддръжката на богатството му, и участва съзидателно в обществения живот) - и такъв човек, според мен, заслужава огромна благодарност щом вместо да харчи неговите собствени пари за себе си или за семейството си, той ги харчи за обществено благо.

Освен това, ролята на Господ отявлено е различна в българската литературна иконопис и в моите разбирания - чрез учене на литература в САЩ. Господ, за българите, е инертна фигура, стояща и гледаща и... практически нищо не правеща. (Българската идея в основата на интелектуалщината?) Господ нито лично наказва грешниците (работата е прехвърлена към Дявола), нито ги съди или награждава (това пък е прехвърлено към Свети Петър) - и от поведението на Свети Петър, прозира че Господ някаква я няма и в ежедневието на подвластното й човечество. Когато на български се каже "каквото е писано" - като че някоя сила е писала, а Господ е гледала на другата страна, изцяло невъвлечена. До като при моята литературна школовка, Господ - бидейки всемогъща и всевластваща - Господ ЛИЧНО е отговорна за каквото става по света. Това че някой е просяк означава Божия намеса. Това че някой е богат и може да дарява на обществото - също означава Божия намеса.

Каралийчев, ако бе имал изложение към литературна иконопис от към западната част на Европа, в описанието на просяка щеше да добави, измежду запетайки, кратко изразче да се разбере просякът дали е просяк изцяло по Божия воля, или по негово лично напъване към провали е пропилял каквото Бог му е била дала. В първия случай, той заслужава съжаление. Във втория - не. Бил ослепял - от злополука, по Божия воля, или от злополука, поради негова немърливост - или от запиване с дървен алкохол?

Като крайна екстраполация, но показателна за случая, ако разказът на Каралийчев бе писан от някой НЕспазващ българската литературна иконопис, мога да видя завършек с обвинение към бай Иван: давайки милостиня към някой, наказан от Господ, и поставен като просяк за обществено назидание, бай Иван се репчи срещу Божията воля - което е грях.

Наблюденията, че бай Иван, давайки камъче на сляп просяк, се е подиграл със слепотата и беднотията на просяка, са интересни. Защото същото поведение, даване на такава символична милостиня, ако бе направена, примерно, от митичния китайски император към сгънати до земята поданици - щеше да е изява на висша мъдрост. Български приказки с подобни "мъдри" дарения съществуват.

В крайна сметка, догматичният абсолютизъм, приложен от Свети Петър срещу бай Иван, унищожава дарения, подпомогнали живота, или спасили живота, или създали нов живот на толкова много хора, с грях срещу един единствен човек - който човек Господ е била оставила, по нейна си причина и цел - просяк. Отбелязваш не-българската литературна школовка тук, нали? Господ е оставила човек да изпадне до проситба, Господ дори го е оставила той да ослепее - обаче... някой си бай Иван, чието поведение също е подвластно на Господ (!)... та този бай Иван виновен, че не е направил за просяка нещо което Господ самата не е пожелала да направи! И това е грехЪТ на бай Иван? От гледна точка на съвременната корпоративна култура, за началнически кадри в корпораций, Свети Петър, обвинявайки бай Иван, че бай Иван ВЕДНЪЖ не бил направил за слепия просяк каквото Господ С ГОДИНИ не била пожелала да направи... Свети Петър непряко обвинява точно Господ! И положението небесно се смарангасва... И ето я Господ ошмулваща Свети Петър и изритваща го в задника.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите