Нула лична отговорност към Господ (защо е оставила човек да изпада до просия?), нула лична отговорност към просяка (опросял е от мързел и изобщо интелектуалщина, или от нещастие - което Господ е позволила да го сполети). Та от целия този процес в който Господ и просякът са основните двигатели - бай Иван виновен че не дал милостиня!

Господ няма нищо общо в случая, освен библейския персонаж. Разказът е за благотворителността, конкретно, за лицемерната благодетелност. Просякът не е просяк от мързел - напълно сляп е, тоест нетрудоспособен инвалид.
А основният двигател не е Господ, Съдбата или Вселенските закони, а Благотворителят и Нуждаещият се.

Бай Иван: сам изтъква като свои благотворителни заслуги построяването на обществени съоръжения - чешма, мост, храм за молитви и проповеди за обич към ближния.

Просякът: беден поради нетрудоспособност, щото сляп, представител на най-безпомощните членове на обществото - деца, инвалиди, болни, стари хора - които не могат да оцелеят без чужда помощ.

Бай Иван, благотворителят, счита за своя огромна заслуга пред обществото /и Господ в ролята на безпристрастно отсъждащ/ инвестирането на средства в публични постройки "за благото на хората", които са дълговечни, виждани и ползвани от всички - чиста реклама за бай Иван, носеща ползи - доживотен кмет, тоест властимащ. В деня, в който срещнал просяка, конкретен безпомощен индивид в явна нужда от помощ, бай Иван тъкмо се изръсил порядъчно за събор с ядене и пиене /що вино се леело за освещаването на моста/. Но насаме със слепия незабележим просяк - стиснат. И не само стиснат, ами умишлено унижил нуждаещия се - "на ти камъче, аз с това цял мост построих". Ми той сляп, нетрудоспособен, гладен, щото няма възможност да работи - как да ти строи мостове!

Да попитам само: вие какво ще правите с нетрудоспособните човешки индивиди в едно идеално общество? Ще им тикнете празно поучение в ръцете или като ще сте благотворители, ще се погрижите за тяхното оцеляване? Мъ няма нужда да е жълтица, слепецът можеше да е прибран, нахранен и научен на някакъв ръчен занаят, за да си изкарва хляба сам, да не е принуден да проси. Така от "поучителната мъдрост" наистина ще има полза - когато има личен ангажимент за покритие.

Бай Иван, благодетелят, някога си е бил малко безпомощно дете /нетрудоспособно като слепеца/, което не би оцеляло и натрупало богатство без външна помощ.

За мен изводът е друг: грандиозната благотворителност "за хората" и пет пари не струва, когато в нея няма грижа за Човека.

Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.