|
поставил там!
Аха, това трябва да е нов (американизиран) прочит на авторска българска приказка от обичания от поколения българи - деца и възрастни Ангел Каралийчев, а
Малко подробности тогава за написването й...
Понеже казваш, че вероятно е "поръчкова", да поръчана е, но не в политическия смисъл, който й придаваш. Историята е следната:
Приказката е написана през 1924г. По това време Ангел Каралийчев е едва 22-годишен. Току-що от печат е излязла първата му книжка с разкази ( за възрастни) "Ръж", която веднага е забелязана от големия Ран Босилек ( авторът на "Патиланско царство", ако си забравил), който пък по това време издава списанието "Детска радост" и упорито търси, насърчава и подкрепя автори и произведения за деца. Така под негово давление Каралийчев написва детските разказчета-приказки "Светулка" и "Житената питка", които - както всички знаем, се превръщат в класика.
Междувременно младият Каралийчев е забелязан и от големия български издател по това време Александър Паскалев, който се смята за първия модерен издател в България и е наричан "Културен издател" в средите на интелектуалците от литературно-философския кръг "Златорог", значим и знаков за българската култура. Та, Паскалев поръчва на Каралийчев два разказа и му обещава, че ако ги хареса, ще ги публикува. Така младият писател сяда и написва бързо и съвестно приказките, "Грехът на Дяда Ивана" и "Жълтици" (много му трябват пари(подметките му са с дупки). Паскалев ги харесва толкова, че веднага ги включва в текущия брой на изданието. Това е била литературно-художествена поръчка, така да се каже, а не политическа, религиозно-моралистка и прочее...
Самият Александър Паскалев произхожда от заможен хасковски род, издател (издал всички значими произведения и автори по това време, не само български, а и преводни), преводач, един от дарителите на Софийския Университет, меценат и пр.
Що се отнася до художествените достойнства на приказката, те са безспорни. Тя спада към жанра на авторовите приказки, издържана е в традиционния български маниер на разказване с поука, в който Ангел Каралийчев е майстор. Увеличителният фокус е поставен върху капката грях, а добрините са силно смалени. Подходящата аналогия в случая би била "капката катран, която разваля цялата каца с мед". Така че, твоят анализ може и да е подходящ за американска авторова или народна приказка, но не и за тази българска:-))
И последно, тази приказка е включена в сборника "Приказен свят", за който Каралийчев получава международната награда на името на Андерсен за детско-юношеска литература с висока художествена стойност.
Редактирано от MilaO6 на 16.10.20 06:58.
|
Re: Св. Петър си знае работата! Затуй Господ го е [re: Santo Modesto]
