Ех, Филко. За първи път се видяхме в Пчела, ама тази на Иван Асен, а не на римската стена.
Беше ходил до Холандия, почерпи ме с шоколад. Каза, че има повод, не разбрах какъв. Сега се сещам, по някои мои си репери, че е било тези дни.
Аз почерпих с боза и торта.

После завъртяхме педалите и в Борисовата градина. Беше ми леко странен: в клуба с невероятно и неизчерпаемо чувство за хумор. В реала-малко притеснителен. Така беше с мен.
Светла му памет! Съжалявам, че не приех поредната покана за боза в Пчела. Но той ме разбра. Трябва да погледна последната ни бележка, може и да я пазя.