в аскуу не беше така.
зелени пилешки кренвирши, тип бай тошовото " тъз година соя, догодина моя", замразени пилета, с връзки луканка и салам " мусала".


като се омъжих, свекърва ми, вече пенсионерка, беше майстор готвач в " родопа", та с връзки мъкнеше меса, които сама си отбираше.
( от нея съм запомнила : ееее, кво беше едно време... идеш при теньо ( магазинът към млечна промишленост, писал си две кила, той ти дава три, три и колкото дойде "...)
иначе в хасковския супер освен гореспоменатите месни артикули, имаше и някви черни оглозгани ребра и някъв миризлив салам телешки и камчия, които воняха отвратително.

иначе масло, сирене, мляко, кашкавали, имаше.
плодове и зеленчуци имаше.

хората по селата си гледаха прасета.
ма ний, като си нямахме село, се облизвахме.

абе какво да приказваме, след като за да имаш телефон, трябваше да шариш кинти на великия бончо, техник в пощата.
пък ко дадеш повече, нямаше да имаш дуплекс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите