|
|
Конфликтът не е от вчера, но докато Турция се стремеше да бъде светски, прогнозируем и ценен партньор на цивилизования свят, отношенията помежду им успяваха да балансират сравнително успешно.
В последните години Ердоган очевидно измества оста на влияние към Путин и Близкия изток, въпреки членството си в НАТО, като демонстрация на сила и независимост, граничещи с рекет. Дори твърдението да е пресилено, заигравките му изправят на нокти доскорошни партньори. Национализмът, страхът и неоосманските настроения не се замитат под килима, а се вадят като инструменти за обединение, без които е възможно Турция да влезе в неуправляем вътрешен конфликт. Като че ли му е все по-нужен сериозен стимул, който да укрепи нацията.
В този смисъл, възможността за война между Гърция и Турция не звучи толкова невероятно.
Къде ли ще се пукне, ако се чукнат там?
Предвид многобройните и разнопосочни играчи, дали това по същество би означавало край на НАТО и ЕС?
|
| |
|
|
|