Е толкоз простотия ми стига да видя два камъка

Вече се радвам, че те "познавам".
Защото имам две случки в живота си, в които се питах какви са тия хора бе? Ами те такива, като Албена))

Случка 1. Преди повече от 10 години. Нямаше още днешните кафяви указателни табели за природни или исторически забележителности. Фиш ми нашепна, че трябва да видим Бегликташ. Влизаме в Приморско и питаме хората накъде. Един мъж знаеше посоката, обясни ни и завърши с думите : ама кво ще му гледате, камъни.

Случка 2. Позната, отпреди много години. Току що върнала се от гръцка обиколка. На молба да разкаже за Акропола, отговорът беше : абе де да знам, аз не ходих баш там, кво ще му гледам камъни. Ама какви магазини имат.


А Чудните мостове са мое любимо място, свързано с много готин спомен. Връщахме се от морето с Карамфилов и синчето му. Стана дума за ягодинската пещера, а детето не беше ходило. И... продължихме към София, но за по пряко през Родопите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите