Ич нямам умиление. Тогава живеех близо до Партийния дом. Опикаваха ми къщата всеки ден, викаха, крещяха, тропаха ми по вратата, децата ревяха... после пък като запалиха партийния... абе, от първа ръка знам и помня много. Тогава обаче хората все още ги беше страх, но в същото време като отвързани.

Да са се питали какво ще дойде? Не вярвам, по-скоро отпушване на гнева, всеки смяташе, че от другия ден ще стъпва по цветя, ще мирише рози и лелееееееееееееееее, ще пътува зад граница, представяш ли си?

И няма го ТЖ, през ум не им е минавало, че ще дойде ТЖ +100, ама преди това ще е бодигард на ТЖ.

Уф, не ми се пише за отминалите години. И аз се радвах като останалите хора, по мои си причини, но усещах, че хората, които скачат най-високо са лицемери, нагаждачи. Абе, не намерих човек, на когото да имам доверие. Това е положението.