Ткс, беше ми достатъчно това ("търси се пропорцията на твоя принос"). Другите полемики не ме вълнуват.

За родителите, осигурявани примерно през 70-те години на 150 лв, би било интересно да се съпостави покупателната способност на тези 150 лв тогава и 150 лв днес, през 2020 г. - съответно разходната способност на натрупаните осигурителни вноски.
Номинално нещата изглеждат окей, играта с продължителността на живота е ясна за всеки актюер. В реално изчисление обаче, т.е. ако някой си играе да смята такива неща, има логика да се желае повече за 80-те, 90-те и началото на 00-те години по отношение управлението на постъпленията в бюджета от осигурителни вноски. Ясно е, че много неща не могат да се предвидят, като започнем дори от смяната на политическия режим, т.е. говоря съвсем хипотетично. Мненията за ограбени пенсионери не са случайни, колкото и да не са верни като буквалистика; по-скоро са верни в кавички ("ограбени"), като покуп. способност, нови нужди и т.н.

Пенсионерите днес получават според усилията, приноса и нуждите им отпреди 40-50 години. А живеят днес. Получава се ножица между минало и настояще, пораждаща усещането за несправедливост - те не смятат, че усилията им тогава са били по-малки, отколкото усилията на сега активните. Това усещане може би го има у всички бивши соц страни.