Надявам се си оздравял. :)

Ама понеже се заредиха плачееевни теми - сериали :))
.... се сетих за ето това:


СКУОНК

(Lacrima corpus dissolvens)

„Местообитанията на скуонка са силно ограничени. Извън Пенсилвания малцина са онези, които са чували да се говори за него, въпреки че се твърди, че присъствието му е съвсем естествено за цикутените шубраци в този щат. Скуонкът е много мрачен и обикновено се придвижва по здрач. Покритата му с брадавици и лунички кожа стои като накриво нахлузена. Най-маститите познавачи го обявяват за най-злочестото сред всички животни. Не е трудно да бъде открито, понеже плаче неспирно и оставя след себе си солени вадички. Ако го хванат натясно и вече няма накъде да бяга или го стреснат и изплашат, то се стапя в сълзи. Ловците на скуонкове имат най-голям успех в студени, лунни нощи, когато сълзите се ронят бавничко и животното предпочита да не шава - плачът му се чува ясно под вейките на притъмнелите цикутени храсти. Мистър Дж. П. Уентлинг, родом от Пенсилвания, но живущ понастоящем в Сейнт Антъни парк, Минесота, веднъж преживял печална случка със скуонк близо до Монте Алто. Изимитирал скуонков плач и примамил един екземпляр да влезе в торбата, която носел към къщи. Изведнъж почувствал, че товарът му олеква и плачът секва. Отворил торбата, но вътре намерил само сълзи и мехурчета.“ Уилям Т. Кокс, „Страховити същества от сечищата“, Вашингтон, 1910 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите