Преди няколко години, в Клуба на разведените, бях нова, не ти бях свикнала на номерата. Същите сценки разиграваше, едно към едно. Беше зависнала на клубар - женен. Жена му четеше и пишеше спорадично. Купон е имало във Варна. Отчела си се отново подобаващо, направи го достояние на всички. Сага...
Човекът почина внезапно, Бог да го прости. След погребението, жена му поиска да се видим, заедно с още няколко клубари. Запознах се с нея тогава. Доведе и дъщеря им. Момичето писа в печалната тема за баща си, сещаш ли се?
Жената беше доста наранена, сети се за кой говореше. Ти беше омазала достатъчно. А знаеше, че се вижда. Кофти вкус, кофти тръпка.
През годините те гледам как скачаш като питбул, опакована с розава панделка на булонка и все си трая. Толкова пъти те гледам, че мачкаш и те неглижирам, защото си мисля, че хората не може да не разбират какъв въздух си, но забравям, че нараняваш реално. Никовете и обектите сменяш, номерата едни и същи. Като по учебник, никаква промяна.
Седни си на задника. Сети се за онази дъщеря и жена. Понякога е необратимо.
Графове! да не изпростяваме, херцогините ни гледат. Glastar
|