Кратки обобщения от лични изказвания, от разговор с бивши колеги и разни джентълмени:
1. Относно протестите:
Бедата не е в протестиращите черни: "системата" го очаква, и има разработени подходи за справяне. Бедата е, че повечето протестиращи са бели. "Гледаш обувките", отбелязва бивш - да го нарека "полицай", "и видиш ли скъпи кожени обувки под краката на протестиращите - това са сърцевината на данъкоплатците, които плащат нашите заплати. Видиш ли такива обувки - положението вярно е осрано." Което ще рече, протестите може би привидно да са по расова тема - но са еволюирали в икономическа и политическа. Което ги прави много сериозни.
2. Относно престъпността:
Полицията до 2002 - 2003 е била обучавана в "препазно" или "предварително" полицайство: спираш, обискираш, трепеш за най-малкия повод, да държиш престъпните наклонности под страх и контрол. "Ако го спукаш от бой без да знаеш причината - гаменчето сам си я знае." Този подход е бил нужен и е работел полезно до дадено време - след което е започнал да създава ненужна реакция. Вече подходът е "специфична намеса" само когато има нужда от полицайство. Промяната в подхода прави полицейските кадри, възпитани във и навикнали на предварителното полицайство трудно приложими, и дори някой път опасни, при контрол на протестите днес. А полицейските инструктори са точно ветерани с разработени навици и инерция до ранните 2000-ни.
Общо взето, вероятността бял да е жертва на черен е 50 (петдесет) пъти повече, от колкото черен да е жертва на бял. Белите са 8 пъти повече от черните, и по това съотношение, при "не-дискриминиращи" черни престъпници, би се очаквало черен престъпник да има 8 пъти повече бели жертви от колкото черни. Но действителното съотношение показва расово "подбиране" на бели жертви от черните престъпници. По принцип, един черен младеж е 6 до 8 пъти с по-висока вероятност да извърши престъпление (обир, убийство, изнасилване) от колкото бял младеж. Ако към "престъпление" добавим и дребните престъпления (вандализъм, дребни кражби, прочие) - то черната престъпност надскача бялата с величина. Това си е расов проблем, с изразена расова дискриминация срещу белите (които са 50 пъти по-често жертви на черните от колкото черните жертви на белите), и е трудно да бъде отмахнат с приказки и ръкомахания и хленчове. Но "не му е времето" да бъде изказван и адресиран сега.
3. Де-ескалацията:
При боравене с бели нарушители (на реда), леко оттегляне на полицията, даване на "въздух за дишане", с малко изчакване, обичайно води до де-ескалация. Де-ескалацията олеснява привеждането в ред. Такава де-ескалация има, обичайно, и с белите хиспанци, и азиатците. С черните, де-ескалацията е трудна, или невъзможна, и ако положението не бъде поставено бързо под контрол, често следва ескалация, и още ескалация, и още... (Напомня ми формацията на крещящите тумби когато нарушителят е от малцинство в България...) Но пък нуждата от налагане на бърз контрол автоматично предразполага към приложение на прекалено насилие... Полицията се нуждае от специално обучение, и опреснение, за боравене с такива нарушители.
4. Официалните сведомници на зад в покритието на протестите:
Повечето новини за проблеми с протестиращи и полицаи идват чрез широката "обществена" медия, а не чрез официалните сведомници, с тяхните камери и докладчици. Някои виждат в това провал в официалните сведомници. Моят теза е, че официалните сведомници са раздвоени между показ на какво се случва, и загриженост как показ на случващото се ще се отрази върху САЩ облика по света. И надделява срамът от показа пред света на масивното осиране на системата.
5. Всяко чудо за 3 дни, обаче...:
Расови размирици в САЩ... Нищо ново. Икономически размирици... Нищо ново.
МакАртур е мачкал ветераните с танкове във Вашингтон, Реаган е мачкал хипитата с БМП-та в Дъбова Земя... Но те са го правили по инициативата и поръката на местната гражданска власт. Идеята Президентът да надскочи губернаторите и той да заповядва на войска да налага контрол върху САЩ население... Това си е хлъзгане към диктатура. Това е ново. Нежелано. Недопустимо.
|