" Дори залезът е трудно да се изгледа на един път."

Много е трудно, опитвах много пъти, но ни веднъж не успях...предпочитам набързо да си разменя "любезности" с тузлията отколкото да мисля и за залеза...това което забелязах е че тузлията не спи да мисли за мен, а залеза въобще не ме забелязва...
Е? Що пък аз да се напъвам да го изглеждам? Все едно без мене и без теб няма да залазе?
Или пък щото, нали вижте ме аз мисля за Велики неща-ЗАЛЕЗЪТ.
Преди от Залезът съм се възхитил от всичко, да си говорим ли за Изгревът?
Или е за възхищението и благодарността?


Ако е така защо само Залезът, някакси щото е модерно и празно философски ли?
А може пък и да съм сбъркан с такива объркани въпроси в себе си!

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>