Откъде този страх? От кого, за какво?
Аз прекарвах на крак всеки грип и настинка.
Не предадох другар. Не отсякох дърво
от гора колективна. Не откраднах стотинка.

Не отвлякох съпруга на друг. И не съм
бил причина човек да осъдят случайно.
А кошмари, признавам, ме мъчат на сън,
без едничка да знам от държавните тайни.

Прародител ли мой в своя тъмен живот
грехове непростими неведнъж е допуснал
и сега ме избива студената пот
по очите ми слепи и над горната устна?

Закъсняла цена. Тя се плаща все пак.
Грехове на деди и от мен споделени.
И не знаеш, човеко, че може би враг
не отсреща си имаш, а в своите вени… /Таньо Клисуров/