Четох го някога, много, много отдавна.
Парадокс, неизяснен, но наблюдаван. Сякаш общо информационно поле.

Да кажем десет човека разхвърляни по света, се блъскат по едно и също време с решаването на трудна задача. Да кажем нареждане на сложен пъзел, или ТОКУ ЩО създаденият куб на Рубик. Значи говорим за нова задача, нерешавана още, затова казвам за кубът на Рубик да е веднага след като е измислен. Всяко нещо, което е ново и не е решено още, и решението е трудно не невъзможно, и би следвало статистически да отнеме на човек N време.

Хората решаващи задачата са разхвърляни по планетата на всички краища, и нямат връзка по между си, не знаят един за друг, и че някой друг също се труди върху трудната точно същата задача.

Един я решава първи, после и другите.

Дават задачата на десет други пак разпръснати по света, пак не знаещи за предишните, нито запознати с задачата. Оказва се че те я решават по бързо......други десет човека.......

Може да е свързано с холографската същност на полето, сплетените частици, които всъщност са сплетени полета. Информацията като структура на време- пространството, времевата ос по която текат причини и следствия.

И представете си организмът, имунната система като софтуер,- един справил се софтуер на другият край на земята, и вече другите по бързо и лесно решават задачата, и затова вечни епидемии няма.

Обаче, аз съм твърде умен за да ме разберете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Glastar на 04.05.20 14:48.