Това, което мога да нахвърлям като мерки, по принцип:

Най-напред нещо пожелателно, с ясното съзнание, че ще излетя в сферата на научната фантастика, но ... все пак – промяна на общественото мнение към Този проблем, например като към раково заболяване. Никой не се шегува и подиграва с болестта и болните. Тъй ... По-очеизвадна метафора не е необходима. Насиелеито е факт, ракът – също.

Като конкретни мерки: При първи подаден сигнал към съответни инстанции, жертва и насилник се разделят принудително, за някакъв преиод от време, месец примерно. Ама, ще попиташ къде ?! Де да знам къде. В някой Анимус за насилници примерно. Ама, жертвата сгрешила била, обичала си го, не било така както изглежда. Да си мислила ... Раздяла и толкоз. Да отимат време и двамата да обмислят нещата - аджаба, ще подаваме ли втори сигнал, или ще си седим на задниците мирно и кротко, без да занимаваме комшии и инстанции. Щото – да, има и такива, любители на садо-мазото. Само дето в тоя „спорт“ „садо“-то е човекът, който внимава. Пък в насилието е обратното.

При втори сигнал, директно прибиране на насилника на „топло“. Да се води нещо като хулиганска проява. Не да го изведат от къщата на чист въздух, да си поразкажат някой виц в колата с полицаите, и след три часа да се прибере обратно, готов за нови подвизи. Щото, ако изляза сега на улицата, изпотроша 3-4 витрини и подпаля 2-3 контейнера, веднага ще ме подведат под отговорност за хулиганска проява. А когато си пребил човек – нищо и половина. Съветват те да заведеш гражданско дело. Ами, добре. Дано съм жива до тогава.

Разводът. При доказано домашно насилие (има си начини за това), автоматично да отпада опцията „по взаимно съгласие“. Няма такова нещо като взаимно съгласие в условията на домашно насилие. Бракът се разтрогва по вина, с прилежащите санкции за виновника. Що не ?! Тук не говорим за издръжки и тям подобни. Санкции. Нека тези „хора“ имат едно наум, че не са безнаказани. Бракът ти е разтрогнат по вина, виновен си, значи следва и наказание. Една от санкциите може да е отнемане на родителски права. Ама ще кажете – и той е баща/майка. Ми, не ! Никакъв родител не си, когато си издевателствал над другия и децата ти са били свидетели на това. Че доста често и участници. Но да не бъда толкоз крайна. Аз лично бих предложила това „събитие“ да остава в съдебните анали и да излиза като петно в свидетелството за съдимост. Тук искам да отбележа, че всичко това може да се направи и в сегашните условия на правораздавателната система, обаче ... Актът на домашно насилие е един дълъг и много труден процес. Който никак не завършва с развода. В 99,9 % от случаите продължава и дълго след това. Жертвата може с няколко дела да постигне горе-изложеното, но ... тя толкоз време е влачена за косата, че да продължава да се влачи и по съдилища, е просто непосилно. Тя (жертвата, де) има да се справя с хиляди други неща.

И накрая за финансовите мерки. Всички знаем, колко добър стимулатор са финасите. Крайно време е да се поевропейчим и освен издръжка за децата, да започне да се дава издръжка и на отглеждащия ги родител. Това, вярвайте ми, толкоз народ ще стимулира да внимава кви ги върши, че ...

Но, ако ме питаш за конкретни мерки в условията на карантина, то гореизложеното е пълна глупост. Не знам. Знам само едно – изборът е труден (меко казано), дали да опазиш възрастните си родители, или родителят на децата си. Имам предвид евентуално изнасяне от вкъщи при мама и тате.