В дните преди тези неща да проработят, обаче, най-дисциплинирани излезнаха българите

Само не и по-тъмнозелените. Преди малко репортаж по новаТВ от няколко, при това малки маали към села и градчета под карантина: сичкото сиган, мало и старо, навън на улиците и между къщята, тарапана, няма маски, няма дявол. Една баба се жалва: "уууу, не ни дават да излизаме от маалата, връщат ни с полиция". Друга кака: "Ъ? каква зараза, бе?" Млад намахан манголейро: "бе няма зараза, само ни лъжат. за пари е цялата работа". Млада кака: "не можем да си стоим в къщи, ний тъй не сме свикнали. е, като ще се умира, какво толкова". Мангойлеро: "айде по-бързо да свършва тая глупост, че пак да отворят границите". Коментар на местни кметове за ония от маалите: "те, повечето не работят, препитават се с просия. и сега като им секна занаята и се изпонаприбраха, не знам какво ще правят".

И това в мънички гета, пък какво ли е в големите.

Днес ген.Мутафчийски реши проблемата на темата. Някаква сигурно чела тук джурналистка попита няма ли да организират задължителни отделни карантинни лагери за завръщащите се от чужбините заради сигурността на народонаселението. М. направи баш тази физиономия, която и аз, като прочетох темата: "Ежедневно се прибират десетки хиляди. Ежедневно. Как точно си я представяте тази работа, госпожо?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите