Напоследък търся повод да си обясня едно мое отношение. Или по-точно промяната му. "Промяна на отношение", най-после, мама му стара станах и аз енигматичнен.

В началото на клубовете ми беше неприятно да чета мненията на емигрантите. Това е добра част от нас, съвсем нормални, умни хора, които обясняваха нормалността навън, а ние лесно я съотнасяхме към действителността тук.
Трудно беше да не харесваш тия хора, аз и досега ги помня като лични приятели. Готини, спокойни, интелигентни, наши, от съседната улица или под кожата ни направо момичета и момчета обясняват с обикновени думи и разбираем светоглед как там светът е по-светъл и добър отколкото тук.
Сега става нещо, което не е чак обратното, разбира се, но е кардинално различно. Нашите местни българи не могат да насмогнат да обясняват, колко сме зазляли и от зле на по-зле отиваме, а отново- тези спокойни, нормални български емигранти не разбират и питат - ама как така, да не сме слепи, или вие сте слепи, и какви са тези снимки и клипове? Какво става?

Еми и аз това питам, ебаси!