За мен бяха откритие така наречените тероар. Бяхме с Бейби на дегустация на една малка изба - Боровица в северо-прекрасната България и ни представиха "оранжеви" вина. Оранжеви понеже по червена технология, пък бяло грозде. За мен си бяха бели вина, но остави това.
Дегустирахме 9 реколти и първо - действително вкусът и ароматът ме впечатлиха силно. И второ - може да се каже, че затова пиша- с всяко следващо вино сякаш усещах все повече и повече съставки. Обратното например на това което се случва ако пробвам парфюми. С парфюмите след третия(по-скоро втория, ама да не се излагам чак толкова) преставам да усещам разлики, а с вината след всяко следващо кефът от ароматите ставаше все по-голям. Накрая беше забавление с Бейби да описваме какво чувстваме. Съжалявахме че свърши, но пък от друга страна си тръгнахме на собствен ход. 9 реколти бяха това.
Идеята на "тероара" е чистото производство- все едно баба и дядо правят вино за себе си. Тера=земя, демек пиеш каквото е излезнало от земята, без да прилагаш никакви хватки.
Има хляб в тая работа.
Редактирано от Green Light на 21.02.20 10:34.